Уиндзорският възел (Copy)

// Headline Как би изглеждала кралица Елизабет II в ролята на мис Марпъл? Ще се убедите, че това нейно превъплъщение звучи съвсем убедително в сензационния бестселър на С. Дж. Бенет // Intro Кралица Елизабет II е сред най-коментираните личности на планетата за последния век. За живота й е изписано много, но ето един съвсем нов, изненадващ и все пак съвсем британски поглед към нея, книга, писана с топлота и хумор. В нея кралицата е в необичайната роля на... истински детектив. Поне С. Дж. Бенет ни я представя в такава изненадваща светлина в своята поредица, превърнала се във фаворит за всички почитатели на класическите криминални мистерии. В първата книга от поредицата „Нейно Величество кралицата разследва: Уиндзорският възел“ Елизабет II демонстрира своята невероятна проницателност, като разкрива едно шокиращо убийство под покрива на любимия си замък. // Second paragraph description През пролетта на 2016 г. кралицата се подготвя за тържествата по повод нейния 90-ти рожден ден. Малко преди това тя посреща важни гости на пищна вечеря, сред които е и талантливият руски пианист Максим Бродски. Той успява да очарова всички, включително и самата Елизабет, която дори танцува за кратко с него. На следващата сутрин обаче той е открит мъртъв в стаята си. Първоначално се смята, че смъртта му е резултат на самоубийство, но разследването на МИ5 клони към друго. Тъй като Бродски е известен с критиките си към режима на Путин, първото предположение е, че това е довело до убийството му. Но кралицата е убедена, че разследващите са поели в грешна посока. Малцина са тези, които знаят за един специален талант на Елизабет – още от съвсем млада възраст тя разкрива различни престъпления. В момент, когато репутацията на короната е заложена на карта, тя дискретно започва собствено разследване. Помага й нейната съобразителна лична секретарка Роузи Ошоди, за която неподозираните умения на „Началството“ са огромна изненада. Още няколко души, очевидно свързани със същия случай, загиват при странни обстоятелства, и двете жени са твърдо решени да заловят убиеца. С. Дж. Бенет прави задълбочени проучвания, за да представи в детайли ежедневието на Елизабет II, и създава една безкрайно интригуваща и забавна мистерия, в която изпъква достоверният портрет на покойната кралица. Всичко изглежда съвсем истинско, особено защото е изградено върху добре познатите й качества – чувство за дълг, решителност, наблюдателност, дипломатичност и удивителна памет, които й помагат да разреши криминална загадка, която не е по силите на никой друг. // Full Text excerpt Същата вечер сър Саймън трябваше да се консултира с кралицата относно някои по-фини подробности около посещението на семейство Обама. Екипът на Белия дом непрестанно намираше нови проблеми с охраната, за които да се тревожи. Той завари Нейно Величество необичайно унила. Би обвинил времето, ако не знаеше, че тя е напълно устойчива на вятър и студ. „Може би убийството най-сетне ѝ се е отразило“, помисли си той. Тя беше непоклатима като скала, но всяко нещо си имаше граници. Може би не трябваше да ѝ казва онези нелицеприятни подробности. Тя сама беше попитала, но неговата работа беше не само да ѝ служи, но и да я предпазва. Нали поне от „Бокс“ се бяха заели със случая. Той внимателно ѝ напомни за напредъка на Гавин Хъмфрис, но това като че ли не я успокои, както се беше надявал. – Роузи тук ли е? – попита тя. – Разбира се, мадам. – Може ли да я повикаш? Има нещо, за което бих искала да поговоря с нея. – Мадам... ако има нещо, което Роузи е направила... – сър Саймън беше ужасен. Според него Роузи се справяше доста добре за човек, който е толкова нов в работата. Той със сигурност не беше забелязал никакви проблеми и веднага бе готов обвини себе си, каквито и да бяха те. – Ако мога да помогна с... – Не, не. Става дума за една дреболия. Няма за какво да се притесняваш. Роузи пристигна десет минути по-късно, видимо озадачена. – Ваше Величество? Искали сте да ме видите? – Да, така е – каза кралицата. Тя превъртя няколко пъти писалката си през пръсти, дълбоко замислена. – Питах се дали можеш да направиш нещо за мен? – Всичко, каквото... – започна Роузи, по-пламенно, отколкото беше възнамерявала. Но беше истина. Каквото и да искаше Началството, тя щеше да го направи. Роузи знаеше, че нагласата на повечето служители на Кралското домакинство беше същата. Не заради онова, което олицетворяваше тя, а заради това каква беше. Тя беше едно специално човешко същество, натоварена с почти невъзможна работа, която беше приела и никога не се оплакваше, и я вършеше блестящо – от толкова дълго време, че повечето хора в страната не са били родени, когато е започнала. Те я обожаваха. Всички бяха дълбоко респектирани от нея, разбира се, но я обожаваха повече. Роузи се чувстваше късметлийка, че кралицата все още беше на мястото си. – Ще успееш ли да откриеш един човек от мое име? Роузи рязко се отърси от унеса. Молбата на кралицата беше придружена с особен поглед, сякаш този път отговорът можеше да е отрицателен. Обикновено тя просто ѝ даваше учтиви инструкции. Този път въпросът ѝ прозвуча по-философски. – Разбира се, мадам – каза ведро Роузи. – Кого? – Не съм съвсем сигурна. Има един човек, с когото са ме запознавали – преподавател във военната академия „Сандхърст“ или в колежа за подготовка на офицерски кадри, мисля. Експерт на тема постсъветска Русия. Рошав, с рижа брада. Малкото му име е Хенри. Или Уилям. Бих искала да го поканя на чай. Насаме. Всъщност мисля, че той ще се радва да се види с моята приятелка Фиона, лейди Хепбърн. Тя живее в Хенли и аз съм сигурна, че на драго сърце би изпълнила ролята на наш домакин. Тя може да покани на чай мен, както и него, и да си поговорим. Роузи стоеше пред бюрото и се опитваше да разшифрира какво точно се случваше. Не беше сигурна какво я молеха да направи, но това беше просто подробност: тя щеше да намери начин да го установи по-късно. – Кога бихте искали да се случи това? – Възможно най-скоро. Запозната си с графика ми. Последва кратко мълчание. – Освен това, Роузи... – Мадам? Кралицата ѝ хвърли още един странен поглед. Този беше различен от последния. Онзи беше колеблив; този беше предизвикателен. – Частен разговор. // Related book: // Author blog id:blogs/authors/article-24