Третото огледало

За „Третото огледало“ на Жан Соломонов Жан Соломонов е роден в София през 1946 година. Започва да работи на седемнайсет години. Първоначално като чирак тапицер, после дърводелец, разносвач на нафта, експедитор в бирената фабрика и хамалин на Сточна гара. Междувременно завършва вечерна гимназия и вечерният курс на СУ „Климент Охридски” със специалност „Българска филология”. По-късно, този път редовно, едно- годишният курс по „История на монотеизма” в Будапеща. Започва да пише още като ученик във вестник „Средношколско знаме” и списание „Родна реч”. Работи последователно във вестниците „Вечерни новини”, „Народна култура”, и „Демокрация”. През 1991 година е изпратен в гр. Лион, Франция, като кореспондент на „Демокрация” и БТА с допълнителната задача да открие и Българо-френски културен център. За жалост, само след по-малко от година последвалите политически промени в България го отвеж- дат на трудовата борса. Преминава през всички невесели пътеки на безработен емигрант и се пенсионери като възпитател в колеж и преводач във Френския червен кръст, където работи на доброволни начала и до днес. Член е на Лионския Прес клуб. Никога не е преставал да пише за българската преса. Автор е на сборниците разкази: „Invasion Bulgare а Villefranche – La mur de Berlin, 20 ans-plus tard” , „Вкусът на унгарската целувка”, и „Битпазарът на надеждите”, а в съавторство на „Българският ГУЛАГ. Свидетелите”.