Истината за Руби Купър

// Headline След поредица международни бестселъри Лиз Нюджънт представя „Истината за Руби Купър“ – смразяващ психологически роман за тайните, които разрушават не един живот. // Intro „Ако сестра ми не беше красива, нищо от това не би се случило.“ Най-новият психологически роман на Лиз Нюджънт постепенно разкрива как една семейна трагедия може да отеква десетилетия наред и да променя съдбите на всички, които са я преживели. В „Истината за Руби Купър“ Лиз Нюджънт, позната ни от романите „Стаено зло“, „Странната Сали Даймънд“, „Дълбоко под кожата“ и др., изгражда напрегнат и емоционален роман за вината, ревността, семейните тайни и невъзможността да избягаш от собственото си минало. // Second paragraph description Руби и Ерин израстват в заможно и любящо семейство. Пред тях сякаш се разкрива живот без облаци – изпълнен с възможности, сигурност и мечти. Но зад привидното съвършенство постепенно започват да се появяват пукнатини. Когато Руби е едва на шестнайсет години, един трагичен инцидент преобръща живота на всички. Семейството се разпада, а двете сестри поемат по различни пътища. Руби бяга в Дъблин, решена да остави миналото зад гърба си. Ерин остава в Бостън – сама с въпросите, болката и чувството за загуба. Но миналото никога не изчезва. То чака. Години по-късно истината започва да изплува на повърхността, пласт по пласт, докато читателят осъзнава, че никой от героите не е такъв, какъвто изглежда. С всяка следваща страница романът разклаща представите за вина и невинност, за любов и омраза, за семейна вярност и предателство, за да достигне до финал, който променя всичко. // Full Text excerpt До 2004-та животът ми вече се развиваше гладко. Бях последна година в Харвард, предстоеше да получа бакалавърска степен по английски език и история, и разчитах много на възможността да имам добра диплома. Бях решила да продължа по програма за магистратура. Като тема на магистратурата исках да избера жени-писателки на научна фантастика. Те не бяха многобройни, но аз обожавах историите им. Любимката ми беше Урсула ЛеГуин, но обичах и Октавия Бътлър, и Маргарет Атууд, и разбира се, бабата на всички тях, Мери Шели. Имах постоянен приятел, когото харесвах. Чарли беше от Устър, където беше израснал и татко. Татко познаваше родителите му; одобряваше го. Чарли беше добро момче, и в крайна сметка аз му дарих девствеността си, когато бях на двайсет и три. Продължавах да посещавам църквата на татко, макар и вече не толкова редовно. Появявах се там веднъж месечно, за да бъде той доволен. Имах нужда от секс с гаджето си като всеки зрял човек. Не разбирах защо Бог би имал проблем с това. Не казвах това пред татко. Сексът ми беше приятен, несъмнено, но като си спомнях колко добре ме караше да се чувствам Майло само с помощта на ръцете си, не можех да не сравнявам с усещанията, които пораждаше у мен Чарли с цялото си тяло. След пет месеца с Чарли обаче започнах да се отегчавам. Чарли ме водеше на вечеря и ми купуваше безброй подаръци, бижута и красиви рокли. Бях му благодарна за щедростта, но рокли носех само когато ходех на църква. Бях от момичетата, които през по-голямата част от времето носят джинси и пуловери. Той все искаше да се обличам елегантно, когато излизахме и едва успяваше да скрие разочарованието си, ако не се появях като фотомодел от 50-те години на двайсети век, с прическа и ярко червило. – Ти си красива – казваше той често, – нима не искаш хората да го забелязват? Разгневи се, когато скъсах с него. Каза ми, че правя голяма грешка и че един ден ще съжалявам за това. Трудно беше да се отърва от него, постоянно се появяваше на прага ми, умоляваше ме да го пусна да влезе и ми се кълнеше във вечна любов. Първоначално се опитах да се отърва от него тактично, обяснявах му, че според мен не съм подходящата жена за него. Той знаеше, че бях девствена, когато се запознахме, и в неговите очи това му даваше собственически права над мен. Когато започна да става плашещо досаден, се наложи да намеся татко. Татко харесваше Чарли и не можеше да разбере защо не искам да остана с него. – Мислех, че той е подходящ за твой съпруг. Момчето е от добро семейство, а има и добри перспективи. – Татко, той е първото ми гадже след… – не можех да продължа. – Освен това се държи странно – продължих изнервено. – Моля те, помогни ми да се отърва от него. Татко се обади на родителите на Чарли, извини се, обясни, че не съм в подходящо състояние на духа, за да си избирам партньор и ги помоли да убедят Чарли да ме остави на мира. Той не се обади повече. През последвалите години го срещнах случайно два пъти в града и в двата случая той се направи, че не ме познава. Върнах се към целомъдрения начин на живот. Така беше много по-сигурно. Студентският живот беше забавен, но изискваше и много усилия. Някои от студентите работеха на половин ден. Съзнавах какъв късмет имам татко да има пари, за да мога да посветя изцяло времето си на учене, и му се отплащах, като вземах изпитите си с високи оценки, но дипломната работа си беше цяло ново, отделно предизвикателство. Писането на научен текст не беше сред силните ми страни, но ако можех да пиша за усилията, полагани от жени, за да бъдат издавани, това може би щеше да работи в моя полза, за да си намеря работа като редактор. Вече отправях запитвания до нюйоркски издателства за работа като помощник-редактор. Сигурно бях разпратила стотина имейла с биографии. Имах чувството, че всяко издателство има по петдесет различни импринта. Започнах с онези, които бяха издавали любимите ми автори на научна фантастика, но бързо ми стана ясно, че почти всички редактори на научна фантастика са мъже. Двама поискаха да изпратя снимка, което ми подейства като предупредителен сигнал. Квалификацията ми трябваше да говори достатъчно. Имаше и други, неприятни и по-зловещи предизвикателства. Продължавах да получавам анонимни писма. Те всички бяха написани със старомодна пишеща машина на обикновена бяла хартия, изпратени до общежитието ми или през лятото у дома. Понякога авторът на писмата искаше да знае къде се крие Руби. Нито тя, нито аз имахме страница в MySpace, за разлика от повечето хора на нашата възраст. Тя беше приела артистичния псевдоним Руби Бийн. Не знам дали това беше съзнателен опит да избяга от изнасиленото момиче, но беше добър ход. Къде е тя? Тя трябва да си плати за стореното. И няколко месеца по-късно: Ти си гадна кучка. Знаеш, че той не го е направил. Защо я защитаваш? Струваше ми се, че Бен не е човек, който би отправял такива обиди. Бях сигурна, че е Марджи. Не казвах на татко за писмата, защото знаех, че той ще предприеме нещо, а ми се струваше, че Марджи вече е преживяла достатъчно. Не беше нейна вината, че брат ѝ е насилник, и че майка ѝ посегна на живота си. И аз бях станала жертва на заблуда. Обадих се на Марджи. – Марджи? Обажда се Ерин. Трябва да престанеш с тези писма… – Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, като се обаждаш в този дом? – Марджи, направил го е, изнасилил е Руби… Тя ми затвори телефона. След около пет месеца пристигна друго писмо. В него беше написана само една дума, която не бих могла да повторя. То ме потресе – силата на гнева и омразата ме уплаши. Ами ако случайно се натъкнех на нея? Дали щеше да ми причини нещо лошо? Дали щеше да ме нарани? Знаех, че няма смисъл да ходя в полицията. В писмата се използваше език на омразата, но нямаше явни заплахи. Докато не пристигна следващото писмо. Ще те накарам ТИ да платиш за онова, което стори тя, кучко. А после, след няколко седмици, получих и още едно. Всички ще си плащате, докато не кажете истината. Тогава бях изкушена да отида в полицията. Но вината беше на Майло. Той подлудяваше и Марджи.